Днес честваме св. Варвара. Вижте нейното житие и народните обичаи

„Света Варвара вари – Сава пече, Никола гощава“

На 4 декември православната църква почита св. великомъченица Варвара – една от най-тачените светици у нас. Българската народна традиция свързва деня ѝ с предпазване от болести, особено детски, с женската сила и с „разтварянето“ на зимата. По селата казват:

„Света Варвара вари – Сава пече, Никола гощава“.

Така три поредни дни – 4, 5 и 6 декември – се смятат за особено силни и магични, с ритуали за плодородие, здраве и добър прогрес през зимата.

Св. Варвара живяла през III в. в град Илиопол (дн. Сирия). Тя била дъщеря на богат и знатен езичник – Диоскор. Красивата Варвара растяла умна, тиха и благородна. Баща ѝ ревностно я пазел от външния свят и я затворил в кула, за да я изолира от християнското учение, което по това време бързо се разпространявало.

Варвара обаче тайно приела християнството – впечатлена от вярата в един Бог, от силата на милосърдието и от идеята за вечния живот.

Когато разбрала, че в кулата ѝ строят баня с два прозореца, тя наредила да се направи трети – в чест на Светата Троица. Това разгневило баща ѝ, който я предал на съд като християнка.

След жестоки мъчения – бичуване, изгаряне, изтезания – Варвара отказала да се отрече от вярата си. В крайна сметка самият ѝ баща я обезглавил. Веднага след това, според преданието, той бил поразен от небесна мълния – знак за небесната защита над девойката.

Св. Варвара се приема като символ на смелост, чистота, духовна сила и закрила над децата.

Най-характерният ритуал е приготвянето на „варвара“ – пшенична, бобена или царевична каша, варена с ядки и сушени плодове. Раздава се за здраве, най-вече на деца. Тази храна се смята за лечебна, предпазваща от болести и „зли духове на зимата“.

Правят се „варварки“ – малки кръгли хлебчета, които се раздават на съседите. Вярва се, че домът, който дарява хляб, ще бъде закрилян през зимата.

На този ден стопанките: пръскат къщата със светена вода; поръсват прага с брашно или вода; запалват огън „да е топъл домът през зимата“

 В някои региони майките мажат челата на децата със смес от мед и брашно – за здраве и сладък живот.

На места момичетата правят гадания „по варвара“ – хвърлят шепа житни зърна в огъня. Ако пукнат силно, годината ще бъде плодородна, а момичето – късметлийка.

Денят е изключително важен за жените, защото св. Варвара се смята за покровителка на женското начало и на домашното огнище. Затова на 4 декември:

-        Не се преде и не се тъче - Вярва се, че ще се „заплете“ съдбата на децата или ще „обърканият конец“ донесе болести.

-        Не се шие и не се плете - Иглите и кукичките „боцкат“ здравето на семейството.

-        Не се пере и не се мие пода - „Да не се измие благодатта на дома.“

-        Не се изнася нищо от къщата вечерта - Да не излезе късметът навън.

Св. Варвара се почита като закрилница на жените и децата. На места денят се смята за „малката Коледа“ за малките – затова им се раздават сладки, плодове, варена царевица.

В някои райони на Западна България се играят обредни игри, подобни на сурвакарските – с маски, символизиращи гонене на болестите.

Смята се, че св. Варвара „води шарката“, но и може да я укроти. Затова жените оставят малка чинийка с варена каша на прозореца – „за светицата, да не разсърди шарката“.

В българския фолклор св. Варвара често се появява в триптих със св. Сава и св. Николай. Най-популярната легенда гласи: „Варвара вари, Сава пече, Никола гощава“. Тримата светци били брат и две сестри. Варвара започнала приготовленията за зимния празник – тя варяла житото. Сестра ѝ Сава пекла хляба. А св. Николай – закрилникът на морето – трябвало да донесе рибата и да нагости всички. Затова празниците са подредени последователно на 4, 5 и 6 декември.

Друга легенда разказва, че св. Варвара е покровителка на градските огнища и на сладостта в живота – затова всичко, което се раздава на този ден, трябва да бъде сладко.

Св. Варвара е символ на майчината грижа, детското здраве, домашното благополучие, женската сила и храброст.

Празникът е мост между християнската вяра и старите български вярвания – съчетание от църковен ритуал, фолклорна магия и зимни традиции, които оцеляват до днес.